ръкомаха

Речник на българския език

1. ръкомаха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръкомаха е производна форма на ръкомахам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ръкомаха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръкомаха е производна форма на ръкомахам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ръкомаха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръкомаха е производна форма на ръкомахам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).