ръждавяло

Речник на българския език

1. ръждавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръждавяло е производна форма на ръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръждавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръждавяло е производна форма на ръждавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).