ръждавял

Речник на българския език

1. ръждавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръждавял е производна форма на ръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръждавял — мин. деят. св. прич. м. р.

ръждавял е производна форма на ръждавея (мин. деят. св. прич. м. р.).