ръждавели

Речник на българския език

1. ръждавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръждавели е производна форма на ръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръждавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ръждавели е производна форма на ръждавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).