ръждавеело

Речник на българския език

1. ръждавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръждавеело е производна форма на ръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръждавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръждавеело е производна форма на ръждавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).