ръждавеели

Речник на българския език

1. ръждавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ръждавеели е производна форма на ръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръждавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ръждавеели е производна форма на ръждавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).