ръждавеела

Речник на българския език

1. ръждавеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръждавеела е производна форма на ръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръждавеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ръждавеела е производна форма на ръждавея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).