ръждавеел

Речник на българския език

1. ръждавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръждавеел е производна форма на ръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръждавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръждавеел е производна форма на ръждавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).