ръгнало

Речник на българския език

1. ръгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръгнало е производна форма на ръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръгнало е производна форма на ръгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).