ръгвала

Речник на българския език

1. ръгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръгвала е производна форма на ръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръгвала е производна форма на ръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ръгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръгвала е производна форма на ръгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ръгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ръгвала е производна форма на ръгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).