ръбил съм

Речник на българския език

1. ръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ръбил съм е производна форма на ръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ръбил съм е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).