ръбило

Речник на българския език

1. ръбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръбило е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръбило е производна форма на ръбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).