ръбело

Речник на българския език

1. ръбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръбело е производна форма на ръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръбело е производна форма на ръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).