рушили

Речник на българския език

1. рушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рушили е производна форма на руша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

рушили е производна форма на руша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).