рушила

Речник на българския език

1. рушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рушила е производна форма на руша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

рушила е производна форма на руша (мин. деят. св. прич. ж. р.).