рушали

Речник на българския език

1. рушали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

рушали е производна форма на руша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рушали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

рушали е производна форма на руша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).