рушала

Речник на българския език

1. рушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рушала е производна форма на руша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

рушала е производна форма на руша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).