рутил е

Речник на българския език

1. рутил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рутил е е производна форма на рутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рутил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рутил е е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).