рутили са

Речник на българския език

1. рутили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

рутили са е производна форма на рутя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. рутили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рутили са е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).