рутили

Речник на българския език

1. рутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рутили е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

рутили е производна форма на рутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).