рутила е

Речник на българския език

1. рутила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рутила е е производна форма на рутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рутила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рутила е е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).