рутеният

Речник на българския език

1. рутеният — ед. ч. пълен член

рутеният е производна форма на рутений (ед. ч. пълен член).

2. рутеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

рутеният е производна форма на рутя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).