рутело

Речник на българския език

1. рутело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рутело е производна форма на рутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рутело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рутело е производна форма на рутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).