рутела

Речник на българския език

1. рутела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рутела е производна форма на рутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рутела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

рутела е производна форма на рутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).