рутел

Речник на българския език

1. рутел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рутел е производна форма на рутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рутел — мин. деят. несв. прич. м. р.

рутел е производна форма на рутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).