рунтавяло

Речник на българския език

1. рунтавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рунтавяло е производна форма на рунтавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рунтавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

рунтавяло е производна форма на рунтавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).