рунтавяла

Речник на българския език

1. рунтавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рунтавяла е производна форма на рунтавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рунтавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

рунтавяла е производна форма на рунтавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).