рунтавял

Речник на българския език

1. рунтавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рунтавял е производна форма на рунтавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рунтавял — мин. деят. св. прич. м. р.

рунтавял е производна форма на рунтавея (мин. деят. св. прич. м. р.).