рунтавели

Речник на българския език

1. рунтавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рунтавели е производна форма на рунтавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рунтавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

рунтавели е производна форма на рунтавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).