рунтавеели

Речник на българския език

1. рунтавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

рунтавеели е производна форма на рунтавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рунтавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

рунтавеели е производна форма на рунтавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).