руменяло

Речник на българския език

1. руменяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

руменяло е производна форма на руменея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. руменяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

руменяло е производна форма на руменея (мин. деят. св. прич. ср. р.).