руменя

Речник на българския език

1. руменя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

руменя е производна форма на руменея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. руменя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

руменя е производна форма на руменея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).