руменели

Речник на българския език

1. руменели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

руменели е производна форма на руменея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. руменели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

руменели е производна форма на руменея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).