руменеело

Речник на българския език

1. руменеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

руменеело е производна форма на руменея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. руменеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

руменеело е производна форма на руменея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).