руменеели

Речник на българския език

1. руменеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

руменеели е производна форма на руменея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. руменеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

руменеели е производна форма на руменея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).