руменеел

Речник на българския език

1. руменеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

руменеел е производна форма на руменея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. руменеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

руменеел е производна форма на руменея (мин. деят. несв. прич. м. р.).