рудничар

Речник на българския език

руднича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор.прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн. рудничарски.

Грешни изписвания (3)

  • роднечар
  • родничар
  • руднечар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. руд-ни-чар
непълен член руд-ни-ча-ря
пълен член руд-ни-ча-рят
мн.ч. руд-ни-ча-ри
членувано руд-ни-ча-ри-те
бройна форма руд-ни-ча-ри
звателна форма руд-ни-ча-рю