роптал

Речник на българския език

1. роптал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

роптал е производна форма на роптая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. роптал — мин. деят. св. прич. м. р.

роптал е производна форма на роптая (мин. деят. св. прич. м. р.).