роптаеше

Речник на българския език

1. роптаеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

роптаеше е производна форма на роптая (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. роптаеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

роптаеше е производна форма на роптая (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).