роптаели

Речник на българския език

1. роптаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

роптаели е производна форма на роптая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. роптаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

роптаели е производна форма на роптая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).