роптаела

Речник на българския език

1. роптаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

роптаела е производна форма на роптая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. роптаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

роптаела е производна форма на роптая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).