ромонило

Речник на българския език

1. ромонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ромонило е производна форма на ромоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ромонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ромонило е производна форма на ромоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).