ромонили

Речник на българския език

1. ромонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ромонили е производна форма на ромоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ромонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ромонили е производна форма на ромоня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).