роило

Речник на българския език

1. роило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

роило е производна форма на роя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. роило — мин. деят. св. прич. ср. р.

роило е производна форма на роя (мин. деят. св. прич. ср. р.).