родели

Речник на българския език

1. родели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

родели е производна форма на родея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. родели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

родели е производна форма на родея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. родели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

родели е производна форма на родя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. родели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

родели е производна форма на родя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).