робува

Речник на българския език

1. робува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

робува е производна форма на робувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. робува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

робува е производна форма на робувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. робува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

робува е производна форма на робувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).