ритнело

Речник на българския език

1. ритнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ритнело е производна форма на ритна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ритнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ритнело е производна форма на ритна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).