ритнела

Речник на българския език

1. ритнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ритнела е производна форма на ритна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ритнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ритнела е производна форма на ритна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).