ритнел

Речник на българския език

1. ритнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ритнел е производна форма на ритна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ритнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ритнел е производна форма на ритна (мин. деят. несв. прич. м. р.).