ритваха

Речник на българския език

1. ритваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ритваха е производна форма на ритвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ритваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ритваха е производна форма на ритвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).